МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная
със нещо съгреших ли аз? Гадая!
СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна
Със вярата си силна си и будна!
МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста,
огряна от надеждата лъчиста!
СВЕЩЕНИКЪТ: Повално е това, че ти прогледна!
Душичката ти бе във мрак и бедна!
МОНАХИНЯТА: О, братко мой, ти знаеш, грешна бях!
Животът ми изпълнен бе със грях!
По кръчми и бардаци обикалях,
одеждите си аз пред всеки свалях! ...