17 jul 2010, 11:44

В купето сме пак двама 

  Poesía » Otra
755 0 0



От прашния перон на тъмната гара
потегля вагонът сънлив. 
А парата машинна небето обагря
във фигури чудни и малко плашливи.

През прозореца пейзажите
като в кино въртят се.
Всеки е спомен от предишното в мене,
само колелата романтично потропват
спомни си... спомни си… спомни си...

Влакът в последната гара навлиза
и в купето сме пак двама -
аз и онази с косата сърдита.

© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??