17.07.2010 г., 11:44 ч.

В купето сме пак двама 

  Поезия » Друга
756 0 0



От прашния перон на тъмната гара
потегля вагонът сънлив. 
А парата машинна небето обагря
във фигури чудни и малко плашливи.

През прозореца пейзажите
като в кино въртят се.
Всеки е спомен от предишното в мене,
само колелата романтично потропват
спомни си... спомни си… спомни си...

Влакът в последната гара навлиза
и в купето сме пак двама -
аз и онази с косата сърдита.

© Венцислав Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??