Не чувам вече дори и тишината.
Слушам само мислите си в главата.
Повехнали от времето, но незабравени.
Сътворяват истини от моите мечтания.
Нощта очите ми затваря.
Сънят ме гали и ме усмихва.
Преобличам те във своята фантазия,
какъвто искам да си и те мечтая.
Но ти не си такъв, какъвто те искам.
Нито аз съм такава, каквато ме искаш.
Затова сме толкова далечни в реалността
и се обичаме само в моята глава.
_________________
Това е най-доброто от мен, защото не се е родило с усилие в опит да ви дам нещо повече (както в повечето ми стихотворения), а в изблик на моите мисли, искащи да се превърнат в нещо хубаво. Не се опитах да ги спра.
06.03.2010.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados