Не чувам вече дори и тишината.
Слушам само мислите си в главата.
Повехнали от времето, но незабравени.
Сътворяват истини от моите мечтания.
Нощта очите ми затваря.
Сънят ме гали и ме усмихва.
Преобличам те във своята фантазия,
какъвто искам да си и те мечтая.
Но ти не си такъв, какъвто те искам.
Нито аз съм такава, каквато ме искаш.
Затова сме толкова далечни в реалността
и се обичаме само в моята глава. ...