Самотен светофар на пътя черен чака,

в него вперени са хиляди очи.

Защо ли е застинал в цвят червено?

Не проумяват хората сега.

Като живота ни е спрял

и сякаш забранява ни да тръгнем,

макар и трудно, да се преборим със страха.

Очакваме да светне пак зелено,

но нейде лута се в самота.

Край нас мъглата гъста ни превзема

и сякаш е изтрила всеки цвят,

душата ни затлачена от кал замира

в очакване на светофара спрял.

А като кърваво око ни гледа светофарът

и иронично смее се на нашата съдба.

Кога ли в сърцата смелост ще намерим

да превъзмогнем силата на таз червена светлина?

Кога ли светофарът пак ще светне в зелено,

а чакащите променят ще своята съдба?

Кога ли пак живота ще превърнем

в палитра цветна от любов и светлина?

Кога и чувствата ще се пробудят

и ще обгърнат с обич този свят?

Дали и ние нявга ще поправим

блокиралия светофар на нашия живот?

РМ