Самотен светофар на пътя черен чака,
в него вперени са хиляди очи.
Защо ли е застинал в цвят червено?
Не проумяват хората сега.
Като живота ни е спрял
и сякаш забранява ни да тръгнем,
макар и трудно, да се преборим със страха.
Очакваме да светне пак зелено,
но нейде лута се в самота.
Край нас мъглата гъста ни превзема
и сякаш е изтрила всеки цвят,
душата ни затлачена от кал замира ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация