В Огъня на Пустинята...

В тази дива, първична жарава

на Пустинята бавно догарят:

и възторзи, и минала слава,

и неми́слещ се влачиш към Краят...

А във мъртвата пепел на здрача –

виж последните въглени гаснат,

агонално се гърчат, подскачат,

та и гледката даже е страшна!...

Изгоряла земя е Сахара:

тук не вярвм Живот да е текъл,

че където гори – не повтаря!....

... И човек да си – ставаш на пепел!...

... О и въздухът даже изгаря!...

... да пълзи се научил Животът!...

... и във пясъка да се заравя!...

.... и от пепелищата все да започва!...

... А в жестоката, зла надпревара

с този Огън – кръвта си сгъстявал,

че в Отрова превърнал накрая....

... И така прокълнат – оцелявал!...

Едно време в Сахара

26.10.2019.