В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят...
А във мъртвата пепел на здрача –
виж последните въглени гаснат,
агонално се гърчат, подскачат,
та и гледката даже е страшна!...
Изгоряла земя е Сахара:
тук не вярвм Живот да е текъл,
че където гори – не повтаря!....
... И човек да си – ставаш на пепел!...
... О и въздухът даже изгаря!...
... да пълзи се научил Животът!...
... и във пясъка да се заравя!...
.... и от пепелищата все да започва!...
... А в жестоката, зла надпревара
с този Огън – кръвта си сгъстявал,
че в Отрова превърнал накрая....
... И така прокълнат – оцелявал!...
Едно време в Сахара
26.10.2019.
© Коста Качев Всички права запазени