В памет на Владимир Висоцки

Бялото листче

превърна Таганка в площад –

„Той си отиде.

Днес представление няма да има.”.

Но да върне билетите никой не пожела.

Милицията се скри.

Бликнаха сълзи у мнозина.

Той бе само човек. Като всички.

Като нас, обикновените хора,

пушеше, пиеше, страдаше

и само китарата плачеше без умора.

Конете не спряха и той отлетя,

от планински връх любима му махаше.

На всички в сърцата ни лед заваля,

дори с бутилка вечерта бе още по-страшна.

По своему той с нас се прости,

написвайки всичко в два-три стиха.

И после градските стени

с този негов завет облепиха.

Че трябва силно да обичаме,

коне да яздим без юзди

и с планински ветрове в косите

да гоним своите мечти.

Никога за гроба да не мислим,

радост да ни носи всяка капка дъжд.

По това, що стиска в зъбите,

се познавал истинският мъж.