В памет на Владимир Висоцки
Бялото листче
превърна Таганка в площад –
„Той си отиде.
Днес представление няма да има.”.
Но да върне билетите никой не пожела.
Милицията се скри.
Бликнаха сълзи у мнозина.
Той бе само човек. Като всички.
Като нас, обикновените хора,
пушеше, пиеше, страдаше
и само китарата плачеше без умора.
Конете не спряха и той отлетя,
от планински връх любима му махаше.
На всички в сърцата ни лед заваля,
дори с бутилка вечерта бе още по-страшна.
По своему той с нас се прости,
написвайки всичко в два-три стиха.
И после градските стени
с този негов завет облепиха.
Че трябва силно да обичаме,
коне да яздим без юзди
и с планински ветрове в косите
да гоним своите мечти.
Никога за гроба да не мислим,
радост да ни носи всяка капка дъжд.
По това, що стиска в зъбите,
се познавал истинският мъж.
© Вили Тодоров Всички права запазени