Притисната между стените,
аз чакам утрешния ден.
Седя и гоня ти лъжите,
но все пак стигнаха до мен.
Затвор аз не знаех,
не знаех що е да си в плен.
Седях и просто си играех,
но ето те и теб - натъкна се на мен.
Затвори ме между стените,
но не кои да е стени,
а стените на собственото ми развитие.
Проклет да си! Сега ме измъкни!
Минава времето и като че ли
не изпитвам нужда ти да си до мен.
Напротив, вече сме пораснали.
Върви и вкарай някой друг във плен.
© Ралица Todos los derechos reservados