oktalz (Златко Станоев)
30 22
11 feb 2011, 12:49

В плен 

  Poesía » De amor
636 0 3

Видях те на кея, риба там ловеше,

косата ти черна - галеше я бриза,

ръката ти крехка -  въдица държеше.

Стрелата любовна мигом ме прониза,


морето в мене бурно забушува,

не можех да сдържам мощта на вълните.

Какво ми направи? Не виждах, не чувах,

а кристален блясък боцкаше очите.


Безумно заслепен от твоята хубост -

аз никога друга жена  не погледнах!

До сетния си дъх ще помня този ден,


в който любовта причини ми лудост

и още виждам как рибата поредна

ти хващаше и аз тогава - бях пленен.

 

                 Златко Станоев

© Златко Станоев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??