11 feb 2011, 12:49

В плен 

  Poesía » De amor
732 0 3
Видях те на кея, риба там ловеше,
косата ти черна - галеше я бриза,
ръката ти крехка - въдица държеше.
Стрелата любовна мигом ме прониза,
морето в мене бурно забушува,
не можех да сдържам мощта на вълните.
Какво ми направи? Не виждах, не чувах,
а кристален блясък боцкаше очите.
Безумно заслепен от твоята хубост -
аз никога друга жена не погледнах!
До сетния си дъх ще помня този ден,
в който любовта причини ми лудост ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Станоев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??