11.02.2011 г., 12:49 ч.

В плен 

  Поезия » Любовна
657 0 3

Видях те на кея, риба там ловеше,

косата ти черна - галеше я бриза,

ръката ти крехка -  въдица държеше.

Стрелата любовна мигом ме прониза,


морето в мене бурно забушува,

не можех да сдържам мощта на вълните.

Какво ми направи? Не виждах, не чувах,

а кристален блясък боцкаше очите.


Безумно заслепен от твоята хубост -

аз никога друга жена  не погледнах!

До сетния си дъх ще помня този ден,


в който любовта причини ми лудост

и още виждам как рибата поредна

ти хващаше и аз тогава - бях пленен.

 

                 Златко Станоев

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??