Изгубени в своите мисли,
все търсим утеха в себе си.
Изискваме, търсим, очакваме.
Загубили вярна посока,
блуждаем сами в пространството,
и някак усещаме себе си,
обречени дълго да страдаме.
Душата крещи, но не чуваме,
подтискаме тези желания
и следваме чужди мечтания,
за нашите вече е късно.
© Петя Todos los derechos reservados