В стаята седя, както винаги сама

и всичко напомня ми за теб сега.

От старата картина и счупените стъкла,

до нелепо наранилите се две сърца.

Отдадена бях до толкова на любовта,

че не забелязах твоята промяна и самота.

Сега страдам за болката, която ми причини.

Времето минава, а раната все така кърви.

Белегът от удара ти в сърцето ми седи

и не иска да изчезне, но какво ли знаеш ти!?

Ти само можеш спомени след теб да остяваш.

А после... после всичко забравяш.

А в стаята пак потънала в дълбока скръб,

за теб аз плача, за кой ли път.

И погълната от злоба към света,