В странното човешко блато

виждаме което пожелаем.

Съществува ли останалото –

не искаме да го узнаем.

Живуркаме си тихичко в калта,

радвайки се на комарите нахални.

Ала сънуваме как сред цветя

някога ще срещнем обич идеална.

Предпочитаме халюцинации

пред на истината поглед в очи.

Търсим незаслужени овации,

за целите им техни се мълчи.

В свят такъв сме се родили

и вероятно в него ще умрем.

Някой ще дари ли сили

за да го превърнем в Едем?