В странното човешко блато
виждаме което пожелаем.
Съществува ли останалото –
не искаме да го узнаем.
Живуркаме си тихичко в калта,
радвайки се на комарите нахални.
Ала сънуваме как сред цветя
някога ще срещнем обич идеална.
Предпочитаме халюцинации
пред на истината поглед в очи.
Търсим незаслужени овации,
за целите им техни се мълчи.
В свят такъв сме се родили
и вероятно в него ще умрем.
Някой ще дари ли сили
за да го превърнем в Едем?
© Вили Тодоров Всички права запазени