Ние всички редим рими 

и разливаме чувства в листата...

На редовете белезникаво сиви

рисуваме шарения свят на душата!

Разказваме любовни неволи

и хорската глупост в аспекти!

Летят ни думите като свободни соколи 

и следваме пътя на велики поети!

Минаваме бури, урагани и премеждия,

прохождаме към светли, пеперудено красиви светове!

Вървим стремглаво към душевни безбрежия 

и търсим в редовете пристан на нови брегове!

"Скучен е...", казват, "... светът на поета,

затворил се в тъмната стая, рими реди!"

Но как не разбираш? Не тлее той, а мечтае!

Рисува свят в пъстроцветни висоти!

Затова граби от живота и потъвай...

потъвай в римите на своя сюжет!

За да може след време да казват за тебе:

"Той не бе просто човек! Роди се и живя като поет!"