на Руми

Поспрях за малко  в среднощния ти сън.

Картината оттам блестеше ярко

(с красотата на камбанен звън).

Виж, в средата  на морето е изваян

твоят образ насред синята вода

и пеещите лебеди край теб играят

безкраен  танц на любовта.

Една от птиците душата ти

в крилете си ще грабне,

ще полетите над нацъфтялата земя.

Посоките край вас ще преминават.

С вятърът ще си играете като деца.

Ще посетите и прегръдките на рая.

Ще бъдете в плен на седмото небе.

Само трябва да силно повярваш:

всяко сбъдване зависи от копнежите.

                     …

Порових се за кратко в паметта ти.

Надеждите донесох ти отвън

и  вярата, която всички искат

оставих я на прага,  в  твоя сън.

Ала не съм от тук, за туй сега си тръгвам.

Прости ми, че сънят ти непоканен наруших,

но ти ми обещай, че няма да тъгуващ
и все пак, ако някога  се натъжиш,
за мен, далечния си ти спомни,
не гледай сред тълпата да ме зърнеш,

а в сърце си ме потърси.