на Руми
Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината оттам блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън).
Виж, в средата на морето е изваян
твоят образ насред синята вода
и пеещите лебеди край теб играят
безкраен танц на любовта.
Една от птиците душата ти
в крилете си ще грабне,
ще полетите над нацъфтялата земя.
Посоките край вас ще преминават.
С вятърът ще си играете като деца.
Ще посетите и прегръдките на рая.
Ще бъдете в плен на седмото небе.
Само трябва да силно повярваш:
всяко сбъдване зависи от копнежите.
…
Порових се за кратко в паметта ти.
Надеждите донесох ти отвън
и вярата, която всички искат
оставих я на прага, в твоя сън.
Ала не съм от тук, за туй сега си тръгвам.
Прости ми, че сънят ти непоканен наруших,
но ти ми обещай, че няма да тъгуващ
и все пак, ако някога се натъжиш,
за мен, далечния си ти спомни,
не гледай сред тълпата да ме зърнеш,
а в сърце си ме потърси.
© Йордан Малинов Всички права запазени