23 feb 2019, 16:32

В тишината 

  Poesía
560 3 13
Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих,
как всяка жива фибра в мене диша.
С воалите и́ тежки се завих,
потънах във забвението скришом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??