В тишината

23.02.2019 г., 16:32 ч.

Поезия

5.0 (8)

583 3 13

Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих,
как всяка жива фибра в мене диша.
С воалите и́ тежки се завих,
потънах във забвението скришом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Дрибъл
Бреза, в която ще се преродиш

Косите ти ухаеха на сняг сред смугла ноемврийска вечер, на бухващия търпеливо хляб, на житено мълчан...
Безсмислие

Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
Беляза ме с любов

Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...

Още произведения »