dansyto (Данаил Таков)
818 3641
23.02.2019 г., 16:32 ч.

В тишината 

  Поезия
529 3 13

Не съм попил напразно тишина,

поемах жадно нейната прегръдка,

и всяка устремена в мен стрела

бе сливане, към всеобятност стъпка.

Защото в тишината преоткрих,

как всяка жива фибра в мене диша.

С  воалите и́ тежки се завих,

потънах във забвението скришом!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно описано състояние! Поздрав и възхищение!
  • Благодарности и поздрави, Елена! Радвам се, че се харесала!
  • Възхитена съм.
    Много хубава поезия...
    Браво!
  • Благодаря ти, Ели! Поздрави на теб и на поставилите в Любими! Бъдете щастливи!
  • Чудесен стих! Поздрави!!!
  • Благодаря ви! Марги, радвам се, че се появи отново при мен! Да забравя за пошлостта и порочността на настоящето, греховността му, чернилката и болката! Мисля, че сме усетили текста еднакво, Дари. Радвам се, че се спря тук, Миночка! Поздрави!
  • Тишината е дала възможност, да сътвориш хубав стих! Харесах!
  • Тишината е величествена, чувам вселената и усещам, че съм част от това величие, че съм чудото на това величие, чудото наречено живот. Забвение в смисъл на забравям всичко незначително, което е обсебвало живота ми. - Може би това? Защото иначе забвението няма общо с това да се усещаш жив
  • Привет, Дани! Харесах!
  • Благодаря, Иван, Дари! Щом имаш предположение, казвай да го дискутираме
  • Това потъване в забвение ми е много интересно, не мога да го разгадая. Имам предположение, но не знам
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Благодаря, Ангелче. Трябваше едно тире, след всеобятност, сега го виждам, сори!
Предложения
: ??:??