30 nov 2010, 22:53

В тъмното 

  Poesía
548 0 0

Не мога да я видя в тъмното,

но я чувам по-жадна от всякога

да изрича думите сиротни –

да се врича в просяци самотни.

 

Работи –

без да осъзнава

какво скъпоценно сърце

обработва за себе си.

 

Събува едната си обувка,

за да сготви бързо

на Любимите си хора.

 

Става рано, страшно рано.

В частта на деня, когато

петелът буден не е промълвил

все още последното и

продължително... "гу".

 

30.11.2010г.

 

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??