Не мога да я видя в тъмното,
но я чувам по-жадна от всякога
да изрича думите сиротни –
да се врича в просяци самотни.
Работи –
без да осъзнава
какво скъпоценно сърце
обработва за себе си.
Събува едната си обувка,
за да сготви бързо
на Любимите си хора.
Става рано, страшно рано.
В частта на деня, когато
петелът буден не е промълвил
все още последното и
продължително... "гу".
30.11.2010г.
© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados