В тъмното

30.11.2010 г., 22:53 ч.

Поезия

547 0 0

Не мога да я видя в тъмното,

но я чувам по-жадна от всякога

да изрича думите сиротни –

да се врича в просяци самотни.

Работи –

без да осъзнава

какво скъпоценно сърце

обработва за себе си.

Събува едната си обувка,

за да сготви бързо

на Любимите си хора.

Става рано, страшно рано.

В частта на деня, когато

петелът буден не е промълвил

все още последното и

продължително... "гу".

30.11.2010г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.