Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора?
Същата, която напоследък ни бяга.
Дори да я търсим без капка умора,
за нас си остава немила-недрага.
Поглед обръщаме обратно към стопа.
Решаваме, тръгваме, нещо ни спира.
"Какво ме засяга, кой е моя опора?",
"Защо пък доброто ще ме дресира?". ...