morphine_09 (Мирослав Георгиев)
40 101
18.01.2023 г., 16:58 ч.

В търсене 

  Поезия » Философска
364 3 4

Питам се, къде е доброто човешко.

Дали го изгубихме нейде по пътя?

Май го оставихме да чака на стопа,

с друг да тръгне и до него да ходи.

 

Къде е частицата, с която сме хора?

Същата, която напоследък ни бяга.

Дори да я търсим без капка умора,

за нас си остава немила-недрага.

 

Поглед обръщаме обратно към стопа.

Решаваме, тръгваме, нещо ни спира.

"Какво ме засяга, кой е моя опора?",

"Защо пък доброто ще ме дресира?".

 

Но в живота се знае "Всичко се връща".

Какво ни се случва, нали сме светци?

Спасение дирим и частицата търсим,

а отговор идва "Защото бяхме слепци".

 

Паднали, търсим в доброто спасение.

На светофара червен, стъпки броим.

"Защо не помогна?" е наше прозрение,

накрая ще можем ли да си простим?

 

© Мирослав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави въпроси задаваш. Отговори трудно ще намерим.
  • Благодаря Ви!
  • "Къде е частицата, с която сме хора?"
    Задаваш въпроси, които имат отговор, но мисля, че си затваряме очите за него...!
    Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??