Във столица имперска – през океана,
царува власт зловеща, безчовечна –
тя води жестоки войни,
избива и деца, и старци, и недъги,
пилее богатство на чужди народи –
обрича на гибел и бедност, и смърт,
със зло постоянство твори безпросветност.
Свърталище на сили ретроградни,
огнище на лъжи и пошлост,
оброчище на кръвожадни бесове,
и гробище за всяка честност...
А там, във градовете на империята...
В провинциите й – послушни и безгласни:
погубени в баналност, разточителство и прекомерност,
гуляят хилави души и хранят се с представата-гротеска –
били богоизбран народ, светът спасявали - като го овъглявали -,
държавата им – еталон за „свобода” и „демокрация”....
оглеждаш се във пустите очи и питаш –
дали ще има край? Дали човекът ще се прероди?
© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados