Във столица имперска – през океана,

царува власт зловеща, безчовечна –

тя води жестоки войни,

избива и деца, и старци, и недъги,

пилее богатство на чужди народи –

обрича на гибел и бедност, и смърт,

със зло постоянство твори безпросветност.

Свърталище на сили ретроградни,

огнище на лъжи и пошлост,

оброчище на кръвожадни бесове,

и гробище за всяка честност...

А там, във градовете на империята...

В провинциите й – послушни и безгласни:

погубени в баналност, разточителство и прекомерност,

гуляят хилави души и хранят се с представата-гротеска –

били богоизбран народ, светът спасявали - като го овъглявали -,

държавата им – еталон за „свобода” и „демокрация”....

оглеждаш се във пустите очи и питаш –

дали ще има край? Дали човекът ще се прероди?