ВАУЧЕР ЗА ЕДНА МИНУТА

Пъхни го нейде тоя джиесем –

в бикините, в корсажа, в сутиена.

Без тебе аз обезумях съвсем –

боли ме от мълчания – и стена.

Да бях грухтял в нощта като свиня,

да бях ревал с разгонени елени? –

а аз – какво? – аз просто ти звъня,

и изорах подире ти Вселени.

И слушам с яд как някакъв мутант

ми казва: – Няма връзка с този номер!

На кой ли галактически квадрант

за теб ще бъда скоро само спомен?

Отвъд проводих хиляди слънца.

Михаля подир теб дори догоних.

Бих ти измислил телефон с крилца! –

специален – за жени! – с две тон-колони.

Чинията на Глобул ще строша –

и в Космоса – без теб? – ще се залутам.

Останаха ми шепичка душа

и ваучер – да те чуя? – за минута.