ВАУЧЕР ЗА ЕДНА МИНУТА
Пъхни го нейде тоя джиесем –
в бикините, в корсажа, в сутиена.
Без тебе аз обезумях съвсем –
боли ме от мълчания – и стена.
Да бях грухтял в нощта като свиня,
да бях ревал с разгонени елени? –
а аз – какво? – аз просто ти звъня,
и изорах подире ти Вселени.
И слушам с яд как някакъв мутант
ми казва: – Няма връзка с този номер!
На кой ли галактически квадрант
за теб ще бъда скоро само спомен?
Отвъд проводих хиляди слънца.
Михаля подир теб дори догоних.
Бих ти измислил телефон с крилца! –
специален – за жени! – с две тон-колони.
Чинията на Глобул ще строша –
и в Космоса – без теб? – ще се залутам.
Останаха ми шепичка душа
и ваучер – да те чуя? – за минута.
© Валери Станков Всички права запазени