Вечен миг

18 ene 2007, 22:55

Poesía

898 0 1

И когато светлината угасне
остава дъхът и лъчист.
Той напоен е с радост
запазена в един вечен миг.

Страст и усмивки по детски
заместени с грим са сега.
Измислен е вече сюжета-
трудът да потъне в прахта.

Когато градина си садил,
ще се зарадваш ли на само едно цвете?
На слънчев отбляък
от чужд автомобил?

За теб аз ще нося усмивки-милиони!
Малка утеха за дългия път ...
И когато светлината угасне,
там ще съм ... държейки вечния миг

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-01-19T19:17:06+02:00

Дина,
Посочваш страхотен екзистенциален нюанс на преживяването, но я си прередактирай текст, за да ти прасна и една шестица!
Поздрав!