18.01.2007 г., 22:55 ч.

Вечен миг 

  Поезия
951 0 1
И когато светлината угасне
остава дъхът и лъчист.
Той напоен е с радост
запазена в един вечен миг.
Страст и усмивки по детски
заместени с грим са сега.
Измислен е вече сюжета-
трудът да потъне в прахта.
Когато градина си садил,
ще се зарадваш ли на само едно цвете?
На слънчев отбляък
от чужд автомобил? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дина Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??