Преди  отплаване

Беше вечер... Беше лято...

И в разкошни светлини́

залезът разпръснал злато

бе́ по тия ширини́...

В тази звездоока вечер

будни сме, тревожни пак –

сутринта ни чака вече

пътят към далечен бряг...

Вятърът до хоризонта

стигнал бе, ала дойде́,

като жрец – да ни напомни:

„Вяра в звездното небе́...“

Що́то сутринта, когато

вдигнем котва, може би

и небето тъй богато

вече ще е без звезди!...

Но изящната разкошност

на чаровното море –

с див възторг в Безкрая мощно

пътят ни ще избере́...

А когато с изненада

буря ли ни връхлети́ –

щом се мръкне и по пладне,

пак ще заблестят звезди...

И една от тях с прекрасна

пътя сочеща следа –

ще последваме в опасна,

но спасителна съдба...

...Нощ последна... Идват тука

отегчени ветрове́...

– Свършва бреговата скука –

път в Безкрая ни зове́...

15.04.2021.