Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́...
В тази звездоока вечер
будни сме, тревожни пак –
сутринта ни чака вече
пътят към далечен бряг...
Вятърът до хоризонта
стигнал бе, ала дойде́,
като жрец – да ни напомни:
„Вяра в звездното небе́...“
Що́то сутринта, когато
вдигнем котва, може би
и небето тъй богато
вече ще е без звезди!...
Но изящната разкошност
на чаровното море –
с див възторг в Безкрая мощно
пътят ни ще избере́...
А когато с изненада
буря ли ни връхлети́ –
щом се мръкне и по пладне,
пак ще заблестят звезди...
И една от тях с прекрасна
пътя сочеща следа –
ще последваме в опасна,
но спасителна съдба...
...Нощ последна... Идват тука
отегчени ветрове́...
– Свършва бреговата скука –
път в Безкрая ни зове́...
15.04.2021.
© Коста Качев Всички права запазени