24 nov 2007, 15:03

Вечерята остана недокосната 

  Poesía
632 0 24
Тъмно е. Дълбока тишина
с влажни пръсти пише по стъклата
и потича струйчица тъга
по гърбицата на самотата.
Нощ е. Вятърът гребе
в шепи рехави остатъка от вчера,
от стари спомени преде
пътеката на своята умора.
Здрач е. Изтънялата луна,
прекопирала усмивката на клоуна,
си тръгва, сякаш не била...
Вечерята остана недокосната.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??