24.11.2007 г., 15:03 ч.

Вечерята остана недокосната 

  Поезия
634 0 24
Тъмно е. Дълбока тишина
с влажни пръсти пише по стъклата
и потича струйчица тъга
по гърбицата на самотата.
Нощ е. Вятърът гребе
в шепи рехави остатъка от вчера,
от стари спомени преде
пътеката на своята умора.
Здрач е. Изтънялата луна,
прекопирала усмивката на клоуна,
си тръгва, сякаш не била...
Вечерята остана недокосната.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??