1 jul 2018, 7:13

Вечните вечери 

  Poesía
701 1 1
Сега молим вечерите да спрат
и да продължават безконечно,
с тишината гласна всеки път –
в момента времето да е вечно,
а някога,
с омраза дочаквахме нощта
и тъмнината в нея нещастна,
а всички имахме една мечта –
кога ще осъмнем пораснали…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??