Сега молим вечерите да спрат
и да продължават безконечно,
с тишината гласна всеки път –
в момента времето да е вечно,
а някога,
с омраза дочаквахме нощта
и тъмнината в нея нещастна,
а всички имахме една мечта –
кога ще осъмнем пораснали…
© Никица Христов Всички права запазени