Ето - аз съм пред прага
на вечността и сред тъга
мисля за теб, мила, драга,
поне теб да имах аз сега!
Вехнат на пролетта цветята,
всички са временно в тоя свят,
ще изчезне скоро светлината,
а аз съм си още твърде млад!
И чуй моя кротък, тих глас -
мъката да споделя желая -
ще дойде скоро тъмен час,
питам се има ли го рая!
Ти просто си далече,
а искам да те видя още,
има ли живот вечен,
за какво живеем изобщо?
Аз жадувам радост, светлина,
на щастлив живот право имам,
ела - да усетя в душа топлина,
да излея от сърцето рима.
Мечтая за теб и за рая,
дали ще те видя нявга там,
това просто аз не зная,
знам, че в болката съм сам!
© Георги Todos los derechos reservados