Ето - аз съм пред прага

на вечността и сред тъга

мисля за теб, мила, драга,

поне теб да имах аз сега!

Вехнат на пролетта цветята,

всички са временно в тоя свят,

ще изчезне скоро светлината,

а аз съм си още твърде млад!

И чуй моя кротък, тих глас -

мъката да споделя желая -

ще дойде скоро тъмен час,

питам се има ли го рая!

Ти просто си далече,

а искам да те видя още,

има ли живот вечен,

за какво живеем изобщо?

Аз жадувам радост, светлина,

на щастлив живот право имам,

ела - да усетя в душа топлина,

да излея от сърцето рима.

Мечтая за теб и за рая,

дали ще те видя нявга там,

това просто аз не зная,

знам, че в болката съм сам!