zara (Здравка Маринова)
112 451
13 oct 2005, 9:39

Веднъж 

  Poesía
739 0 3
Една звезда напусна своя корен.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя.
Върху скала стоях-безмълвен зрител,
потресена от своята несъвършеност.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??