zara (Здравка Маринова)
112 451
13.10.2005 г., 9:39 ч.

Веднъж 

  Поезия
737 0 3
Една звезда напусна своя корен.
Търкулна се по склона на нощта
и цопна в тъмна локва вечност.
Луната примижа,заслушана в щурците.
В морето разцъфтяха сребърни цветя.
Върху скала стоях-безмълвен зрител,
потресена от своята несъвършеност.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??