ВЕХТОШАРЯТ
Този, който продава старо желязо,
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл,
с едно легло и празна бутилка джин,
сложил в ъгъла – островче малко и сухо,
за котенцата си къщичка – дървен скрин.
В джоба разплакан не дрънкат жълти стотинки,
но стаята екне от детският котешки смях...
Смисъла утре пак в кофите да се тика,
той не търси в човеците, а мисли за тях...
Пропаднал е казват, а гледат го всички отдолу.
Грозните дрехи разкъсват превзети очи!
Само котенцата от ъгъла тъжно се молят,
от благодарност, той даже и с тях мълчи!!!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Това наистина те кара да се замислиш!!
Спирам до тук с четивото ....но утре продължавам пак!!
Много интересно творчество имаш Валентине!!
Моите искрени поздравления имаш!! -
"Пропаднал е казват, а гледат го всички отдолу."
Какво друго да кажа освен "браво"! -
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
Реален и силен стих!
Поздрави!
-
В този случай,според мен,не е най важното -стиха да е хубав!По-важно е ,до кога?Ние какво правим-пишем стихчета само ,нали?Това ми е болка и уверявам ви това е само едно от моите средства да помагам на тия хора!!!Не се знае утре дали и аз няма да съм там!Кой ще ме погледне тогава?Въпроси,въпроси,въпроси!!!Отговорите - плач и болка!
-
Потръпващо ...
Болезнена реалност.
Поздрав. -
"...няма сили да мрази..."- това най- ми хареса + всичко останало.
-
Много е трогателен стиха ти! Напомня ми на друго любимо стихотворение на Смирненски - Старият музикант!
Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка. -
Поздравления!!!
-
Вальо, всеки път ме удивляваш!!! Толкова различни теми обхващаш от живота и хубаво написани!!! Поздрави!!!
-
Да! Замислих се! Защото около нас всеки ден срещам поне по 6-7 човека сутрин или вечер! С няколко вече се познавам - за една бира са готови да разкажат своята съдба. Ако се опишат - ще се получи нещо много по-вълнуващо от "Клетниците". Но за това нещо си трябва таланта на Юго!
-
Браво Валентин!
"Смисъла утре пак в кофите да се тика,
той не търси в човеците, а мисли за тях..."!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Страхотно!
Това е първото ти прозиведение, което чета и е много въздействашо. Поздравявам те за прекрасното стихотворение и ще продължа да чета още твои неща