Този, който продава старо желязо,
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл,
с едно легло и празна бутилка джин,
сложил в ъгъла – островче малко и сухо,
за котенцата си къщичка – дървен скрин.
В джоба разплакан не дрънкат жълти стотинки,
но стаята екне от детският котешки смях...
Смисъла утре пак в кофите да се тика,
той не търси в човеците, а мисли за тях... ...