4 abr 2009, 9:23

Ветрове 

  Poesía
409 0 1
ВЕТРОВЕ
Познах от вас, обич и омраза.
Разсичахте ледове без страх.
Без път с вас пустинята навлязох.
Звездни сънища насън броях.
Захвърлен съм на далечен бряг.
Душата ми безветрие зове.
Но как да спра забързаният бяг?
... Носят ме бездомни ветрове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??