Вглеждане

2 may 2015, 19:07

Poesía » Filosófica

301 0 2

Вглеждане

Тъжиш. И става страшна тишината.
Светът за нас така е сътворен.
Когато гасне паметта в душата -
угасват чувства ден след ден.

Защо си тук, до своя бюстов гений?
Очакваш в изречението:.. "Излез!"
Вземи поредният житейски жребий
и подмини нощта у теб, и днес.

Заблуда ли? Отново съществуваш
с товара от измени и от страх.
Недей със пълна чаша да будуваш
сред мислите потънали във прах.

Видя ли, облаците тъмно - бели?
И вятъра дъждовен, но добър?
Погледай ги с очите възхитени,
излез навън без цел, и без чадър!

Тъжиш. Но има нежност в тишината.
От този дъжд си нов и прероден!
Смутен се вглеждаш във душата...
и виждаш хората край теб, и мен.

Лъчиста

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

p74poli (ЛЪЧИСТА)

2015-05-03T18:23:47+03:00

Благодаря, от сърце!!!.. С най-добри благопожелания!!!
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-03T12:36:10+03:00

Интересно философско стихотворение. Написано с майсторство и много чувства. Хареса ми!
Поздрав, Лъчиста! Нека светлина от Небето осветява пътя ти!
Бъди благословена от Бог!Хубав ден!