От утринната тишина
и спомените побелели
възниква образ на жена
в мислите ми оцелели.
Дочувам в двора глас...
Мама ли ме вика?
И пътувам във захлас,
ала сили не достигат!
От реалност ме боли.
Нереалното отлита,
подобно дим в комин,
към небето скита. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse