Вик

Аз мислех си тогава,
че не ще забравя
теб и твоя лик,
душата ми наддава вик!

Чуй ме, запомни,
всичко за мен не си,
спомен във нощта остана,
туй не е измама!

Не те лъжа аз сега
заличих от обичта
всичко лошо и измамно
за зло или добро.

Свободна съм, летя
в любовни небеса,
но не с теб аз горя,
а с друг в радостта.

Любовта ми отрече
и минало си вече.
Да чакам няма и ден,
не струваш ти за мен!

Друг сърцето ми плени
и с обич го дари,
друг ме милва в този час,
двама сме-той и аз.

Той нежен е и мил,
душата моя е пленил,
него нощем тя сънува,
за него мечтае и танцува.

Неговите мили ръце
галят моето лице,
той обича ме, аз знам,
на никой няма да го дам!

Най-сетне ме сполетя
и мене любовта,
тя добричка е и сладка
и дано не бъде кратка!