Вик
Аз мислех си тогава,
че не ще забравя
теб и твоя лик,
душата ми наддава вик!
Чуй ме, запомни,
всичко за мен не си,
спомен във нощта остана,
туй не е измама!
Не те лъжа аз сега
заличих от обичта
всичко лошо и измамно
за зло или добро.
Свободна съм, летя
в любовни небеса,
но не с теб аз горя,
а с друг в радостта.
Любовта ми отрече
и минало си вече.
Да чакам няма и ден,
не струваш ти за мен!
Друг сърцето ми плени
и с обич го дари,
друг ме милва в този час,
двама сме-той и аз.
Той нежен е и мил,
душата моя е пленил,
него нощем тя сънува,
за него мечтае и танцува.
Неговите мили ръце
галят моето лице,
той обича ме, аз знам,
на никой няма да го дам!
Най-сетне ме сполетя
и мене любовта,
тя добричка е и сладка
и дано не бъде кратка!
© Донка Томицина Всички права запазени
Не ме намразвай! Няма лошо в това, просто насока къде трябва да го пипнеш.